Bulgarian Bible

Битие 30

Битие

Index

Глава 31

1


 

  А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.  

 

 


2


 

  И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.  

 

 


3


 

  А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.  

 

 


4


 

  Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;  

 

 


5


 

  и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.  

 

 


6


 

  А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.  

 

 


7


 

  Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.  

 

 


8


 

  Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше шарени.  

 

 


9


 

  Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.  

 

 


10


 

  И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.  

 

 


11


 

  И ангел Божий ми рече в съня: Якове. И аз отговорих: Ето ме.  

 

 


12


 

  И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.  

 

 


13


 

  Аз Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.  

 

 


14


 

  Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?  

 

 


15


 

  Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?  

 

 


16


 

  Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.  

 

 


17


 

  Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.  

 

 


18


 

  И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.  

 

 


19


 

  А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.  

 

 


20


 

  И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.  

 

 


21


 

  Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат* и отправи се към Галаадската поляна.  

 

 


22


 

  А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.  

 

 


23


 

  Тогава Лаван , като взе със себе си братята си, гони го седем дни+ и го стигна на Галаадската поляна.  

 

 


24


 

  Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.  

 

 


25


 

  И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатъра си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.  

 

 


26


 

  И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?  

 

 


27


 

  Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,  

 

 


28


 

  нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.  

 

 


29


 

  Ръката ми е доволно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.  

 

 


30


 

  И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за Бащиния ти дом; обаче , защо си откраднал боговете ми?  

 

 


31


 

  А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах , понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.  

 

 


32


 

  У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).  

 

 


33


 

  И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете . Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.  

 

 


34


 

  А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.  

 

 


35


 

  И Рахил рече на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И там той търси, но не намери идолите.  

 

 


36


 

  Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?  

 

 


37


 

  Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.  

 

 


38


 

  Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.  

 

 


39


 

  Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднотото , било че се открадне деня или нощя.  

 

 


40


 

  Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.  

 

 


41


 

  Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти променя заплатата ми.  

 

 


42


 

  Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.  

 

 


43


 

  А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?  

 

 


44


 

  Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.  

 

 


45


 

  Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.  

 

 


46


 

  Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.  

 

 


47


 

  Лаван я нарече Иегар Сахадута*, а Яков я нарече Галаад.  

 

 


48


 

  И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад+  

 

 


49


 

  и Масфа§, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.  

 

 


50


 

  Ако се обхождаш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел ; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.  

 

 


51


 

  Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,  

 

 


52


 

  тая грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.  

 

 


53


 

  Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.  

 

 


54


 

  Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.  

 

 


55


 

  И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.  

 

 


Битие 32

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: