Bulgarian Bible

Битие 43

Битие

Index

Глава 44

1


 

  После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му*  

 

 


2


 

  и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.  

 

 


3


 

  На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.  

 

 


4


 

  А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?  

 

 


5


 

  Не е ли тая чашата с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.  

 

 


6


 

  И човекът ,като ги настигна, каза им тия думи.  

 

 


7


 

  А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.  

 

 


8


 

  Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?  

 

 


9


 

  Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.  

 

 


10


 

  А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.  

 

 


11


 

  Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.  

 

 


12


 

  И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.  

 

 


13


 

  Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.  

 

 


14


 

  И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.  

 

 


15


 

  И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно*?  

 

 


16


 

  Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.  

 

 


17


 

  Но Иосиф рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.  

 

 


18


 

  Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.  

 

 


19


 

  Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?  

 

 


20


 

  И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си,и баща му го обича.  

 

 


21


 

  И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.  

 

 


22


 

  И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.  

 

 


23


 

  А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.  

 

 


24


 

  И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.  

 

 


25


 

  А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,  

 

 


26


 

  ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.  

 

 


27


 

  И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:  

 

 


28


 

  Единият излезе от мене и си рекох: Навярно звяр го е разкъсал; и до сега не съм го видял;  

 

 


29


 

  и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.  

 

 


30


 

  И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,  

 

 


31


 

  като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.  

 

 


32


 

  Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.  

 

 


33


 

  Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.  

 

 


34


 

  Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.  

 

 


Битие 45

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: