Bulgarian Bible

Изход 15

Изход

Index

Глава 16

1


 

  Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя.  

 

 


2


 

  А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона.  

 

 


3


 

  Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад.  

 

 


4


 

  Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не.  

 

 


5


 

  А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден.  

 

 


6


 

  И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя;  

 

 


7


 

  а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптаниято ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас?  

 

 


8


 

  Моисей още рече: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа.  

 

 


9


 

  И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу роптанията ви.  

 

 


10


 

  А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака.  

 

 


11


 

  И Господ говори на Моисея, казвайки:  

 

 


12


 

  Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог.  

 

 


13


 

  И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса.  

 

 


14


 

  И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко като слана по земята.  

 

 


15


 

  Като го видяха израилтяните казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.  

 

 


16


 

  Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му.  

 

 


17


 

  Израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко.  

 

 


18


 

  И когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.  

 

 


19


 

  Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта.  

 

 


20


 

  При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях.  

 

 


21


 

  И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а като припечеше слънцето стопяваше се.  

 

 


22


 

  А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея.  

 

 


23


 

  А той им рече: Това е точно каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете на страна каквото остане, да ви стои за утре.  

 

 


24


 

  И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него.  

 

 


25


 

  Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето.  

 

 


26


 

  Шест дена ще го събирате; но седмия ден е събота, в нея няма да се намира.  

 

 


27


 

  Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.  

 

 


28


 

  Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?  

 

 


29


 

  Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото.  

 

 


30


 

  И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден.  

 

 


31


 

  А Израилевият дом нарече тая храна Манна;* тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита смесена с мед.  

 

 


32


 

  Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя.  

 

 


33


 

  И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за идните ви поколения.  

 

 


34


 

  И така, Аарон а положи пред плочите на свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея.  

 

 


35


 

  И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.  

 

 


36


 

  А гоморът е една десета от ефата.  

 

 


Изход 17

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: