Bulgarian Bible

Второзаконие 31

Второзаконие

Index

Глава 32

1


 

  Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми.  

 

 


2


 

  Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева.  

 

 


3


 

  Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог.  

 

 


4


 

  Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той.  

 

 


5


 

  Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво.  

 

 


6


 

  Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил.  

 

 


7


 

  Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат.  

 

 


8


 

  Когато Всевишният давеше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните.  

 

 


9


 

  Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е падащото Му Се с жребие наследство.  

 

 


10


 

  Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си.  

 

 


11


 

  Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си,  

 

 


12


 

  Така Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог.  

 

 


13


 

  Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива.  

 

 


14


 

  С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова.  

 

 


15


 

  А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, оголил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си.  

 

 


16


 

  С чужди богове Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв.  

 

 


17


 

  Пожертвуваха на бесове, които не бяха Бог , На богове, които не бяха знаели, На нови богове наскоро въведени От които бащите ви не се бояха;  

 

 


18


 

  А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой.  

 

 


19


 

  Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;  

 

 


20


 

  И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност.  

 

 


21


 

  Те Ме раздразниха до ревнуване с онава, което не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя.  

 

 


22


 

  Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините.  

 

 


23


 

  Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях.  

 

 


24


 

  Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящи по земята.  

 

 


25


 

  Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец.  

 

 


26


 

  Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците,  

 

 


27


 

  Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ.  

 

 


28


 

  Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум.  

 

 


29


 

  О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си!  

 

 


30


 

  Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал!  

 

 


31


 

  Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят за това .  

 

 


32


 

  Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви;  

 

 


33


 

  Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова.  

 

 


34


 

  Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми?  

 

 


35


 

  На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава.  

 

 


36


 

  Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен*.  

 

 


37


 

  И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха,  

 

 


38


 

  Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Та нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила.  

 

 


39


 

  Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми.  

 

 


40


 

  Защото дигам ръката Си към небето И казвам: Заклевам се във вечния Си живот.  

 

 


41


 

  Че, ако изостря лъскавия си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си.  

 

 


42


 

  Ще упоя стрелите си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци.  

 

 


43


 

  Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си.  

 

 


44


 

  И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете.  

 

 


45


 

  И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им:  

 

 


46


 

  Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон.  

 

 


47


 

  Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете.  

 

 


48


 

  В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки:  

 

 


49


 

  Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, който Аз давам на израилтяните за притежание;  

 

 


50


 

  и умри на планината, на който се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си;  

 

 


51


 

  защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива* Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните.  

 

 


52


 

  За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, който давам на израилтяните.  

 

 


Второзаконие 33

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: