Bulgarian Bible

Съдии 20

Съдии

Index

Глава 21

1


 

  А Израилевите мъже бяха се заклели в Месфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.  

 

 


2


 

  И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко.  

 

 


3


 

  И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля?  

 

 


4


 

  И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви.  

 

 


5


 

  Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защо бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви.  

 

 


6


 

  И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отне едно племе от Израиля.  

 

 


7


 

  Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си?  

 

 


8


 

  Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господ? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана.  

 

 


9


 

  Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски.  

 

 


10


 

  За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата.  

 

 


11


 

  И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж.  

 

 


12


 

  А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя.  

 

 


13


 

  Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир.  

 

 


14


 

  И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха останали живи от Явис галаадските жени; но пак не из стигнаха.  

 

 


15


 

  И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена.  

 

 


16


 

  Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина?  

 

 


17


 

  И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля;  

 

 


18


 

  а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина.  

 

 


19


 

  Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона.  

 

 


20


 

  И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята;  

 

 


21


 

  и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за сабе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя.  

 

 


22


 

  И когато бащите им или братята им, дойдат при вас, за да се оплачат, ние ще им речем; Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни.  

 

 


23


 

  И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха изново градовете и живееха в тях.  

 

 


24


 

  Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си.  

 

 


25


 

  В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.  

 

 


Рут 1

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: