Bulgarian Bible

1 Царе 16

1 Царе

Index

Глава 17

1


 

  След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.  

 

 


2


 

  А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.  

 

 


3


 

  Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.  

 

 


4


 

  И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.  

 

 


5


 

  Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,  

 

 


6


 

  и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.  

 

 


7


 

  Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.  

 

 


8


 

  И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.  

 

 


9


 

  Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.  

 

 


10


 

  Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.  

 

 


11


 

  А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.  

 

 


12


 

  А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.  

 

 


13


 

  И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.  

 

 


14


 

  Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.  

 

 


15


 

  А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.  

 

 


16


 

  И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.  

 

 


17


 

  В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;  

 

 


18


 

  а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи ми белег от тях.  

 

 


19


 

  Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.  

 

 


20


 

  Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Иесей му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.  

 

 


21


 

  И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.  

 

 


22


 

  А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.  

 

 


23


 

  И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.  

 

 


24


 

  А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.  

 

 


25


 

  И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.  

 

 


26


 

  И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото коя е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?  

 

 


27


 

  И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ща се направи на мъжа, който би го поразил.  

 

 


28


 

  А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.  

 

 


29


 

  И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?  

 

 


30


 

  И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.  

 

 


31


 

  И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.  

 

 


32


 

  И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.  

 

 


33


 

  Но Саул каза на Давида: ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.  

 

 


34


 

  А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,  

 

 


35


 

  аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах грабнатото от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.  

 

 


36


 

  Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войската на живия Бог.  

 

 


37


 

  Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди: и Господ да бъде с тебе.  

 

 


38


 

  Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.  

 

 


39


 

  И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия оръжия , защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.  

 

 


40


 

  И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.  

 

 


41


 

  И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.  

 

 


42


 

  И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.  

 

 


43


 

  И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.  

 

 


44


 

  Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.  

 

 


45


 

  А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.  

 

 


46


 

  Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,  

 

 


47


 

  и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.  

 

 


48


 

  И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.  

 

 


49


 

  И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му; и той падна по лицето си на земята.  

 

 


50


 

  Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;  

 

 


51


 

  затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.  

 

 


52


 

  Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.  

 

 


53


 

  А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.  

 

 


54


 

  И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.  

 

 


55


 

  А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю не зная.  

 

 


56


 

  И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.  

 

 


57


 

  И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.  

 

 


58


 

  И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.  

 

 


1 Царе 18

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: