Bulgarian Bible

3 Царе 21

3 Царе

Index

Глава 22

1


 

  И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.  

 

 


2


 

  А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,  

 

 


3


 

  рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим+ да си го вземем от ръката на сирийския цар?  

 

 


4


 

  Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мена на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.  

 

 


5


 

  Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.  

 

 


6


 

  Тогава Израилевият цар събра прорците си , около четиристотин мъже, та из каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.  

 

 


7


 

  Обаче Иосафат каза: Няма ли тук освен тия , някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?  

 

 


8


 

  И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.  

 

 


9


 

  Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.  

 

 


10


 

  А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта: и всичките пророци пророкуваха пред тях.  

 

 


11


 

  А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.  

 

 


12


 

  Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на церя.  

 

 


13


 

  А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.  

 

 


14


 

  А Михей рече: В името на живия Господ заявявам, че каквото ми рече Господ, това ще говоря.  

 

 


15


 

  И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му говори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.  

 

 


16


 

  А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друга освен истината в Господното име!  

 

 


17


 

  А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.  

 

 


18


 

  Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?  

 

 


19


 

  А Михей рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.  

 

 


20


 

  И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.  

 

 


21


 

  Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.  

 

 


22


 

  И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И Господ рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.  

 

 


23


 

  Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зла за тебе.  

 

 


24


 

  Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?  

 

 


25


 

  А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.  

 

 


26


 

  Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.  

 

 


27


 

  И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода* догде си дойда с мир.  

 

 


28


 

  И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.  

 

 


29


 

  И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.  

 

 


30


 

  И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.  

 

 


31


 

  А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.  

 

 


32


 

  А колесниценачелниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.  

 

 


33


 

  И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.  

 

 


34


 

  А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.  

 

 


35


 

  И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.  

 

 


36


 

  И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки да иде в града си и всеки на мястото си!  

 

 


37


 

  Така царят умря, и донесоха в Самария, и погребаха царя в Самария.  

 

 


38


 

  И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.  

 

 


39


 

  А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?  

 

 


40


 

  Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.  

 

 


41


 

  А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.  

 

 


42


 

  Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.  

 

 


43


 

  Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса: не се отклони от него а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.  

 

 


44


 

  И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.  

 

 


45


 

  А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.  

 

 


46


 

  Също той изтреби от земята останалите мъжеложци, които бяха останали от времето на баща му Аса.  

 

 


47


 

  В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.  

 

 


48


 

  Иосафат построи кораби като тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есевон-гавер.  

 

 


49


 

  Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.  

 

 


50


 

  И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.  

 

 


51


 

  Охозия, Ахаавовия син, се възцари над Израиля в Самария, в седемдесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.  

 

 


52


 

  Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;  

 

 


53


 

  защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.  

 

 


4 Царе 1

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: