Bulgarian Bible

2 Летописи 19

2 Летописи

Index

Глава 20

1


 

  След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците* дойдоха да воюват против Иосафата.  

 

 


2


 

  Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд Соленото море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).  

 

 


3


 

  А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.  

 

 


4


 

  И юдейците се събраха за да искат помощ от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.  

 

 


5


 

  И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:  

 

 


6


 

  Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?  

 

 


7


 

  Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Аврама?  

 

 


8


 

  И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за твоето име, и рекоха:  

 

 


9


 

  Ако ни връхлети зло, и меч, съдба, мор, или глад; и - ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.  

 

 


10


 

  И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -  

 

 


11


 

  ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.  

 

 


12


 

  Боже наш, не щеш ли да го съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.  

 

 


13


 

  А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.  

 

 


14


 

  Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а Захария бе син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:  

 

 


15


 

  Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.  

 

 


16


 

  Слезте утре против тях; ето, те възлизат, и ще го намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.  

 

 


17


 

  Не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой ; поставете се, застанете, и вижте със себе си извършеното от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; на бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.  

 

 


18


 

  Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.  

 

 


19


 

  И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.  

 

 


20


 

  И тъй на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители;  

 

 


21


 

  Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на Неговата светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.  

 

 


22


 

  И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против ония от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.  

 

 


23


 

  Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да го изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.  

 

 


24


 

  А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.  

 

 


25


 

  И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха да го отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.  

 

 


26


 

  А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онава място се нарече Долина на благословение, и така са нарича до днес.  

 

 


27


 

  Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.  

 

 


28


 

  И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.  

 

 


29


 

  И страх от Бога обзе всичките царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.  

 

 


30


 

  И така царството на Иосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.  

 

 


31


 

  Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.  

 

 


32


 

  Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.  

 

 


33


 

  Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.  

 

 


34


 

  А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.  

 

 


35


 

  А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.  

 

 


36


 

  Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.  

 

 


37


 

  Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можеха да идат в Тарсис.  

 

 


2 Летописи 21

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: