Bulgarian Bible

Йов 29

Йов

Index

Глава 30

1


 

  Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;  

 

 


2


 

  Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?  

 

 


3


 

  От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;  

 

 


4


 

  Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.  

 

 


5


 

  Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.  

 

 


6


 

  Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.  

 

 


7


 

  Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;  

 

 


8


 

  Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.  

 

 


9


 

  А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.  

 

 


10


 

  Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.  

 

 


11


 

  Тъй като Бог е съсипал достолепието ми* и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.  

 

 


12


 

  Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,  

 

 


13


 

  Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.  

 

 


14


 

  Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.  

 

 


15


 

  Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.  

 

 


16


 

  И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.  

 

 


17


 

  През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват**.  

 

 


18


 

  Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.  

 

 


19


 

  Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.  

 

 


20


 

  Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.  

 

 


21


 

  Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;  

 

 


22


 

  Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.  

 

 


23


 

  Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.  

 

 


24


 

  Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?  

 

 


25


 

  Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?  

 

 


26


 

  Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.  

 

 


27


 

  Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.  

 

 


28


 

  Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.  

 

 


29


 

  Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.  

 

 


30


 

  Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.  

 

 


31


 

  Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.  

 

 


Йов 31

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: