Bulgarian Bible

Псалми 77

Псалми

Index

Глава 78

1


 

  (По слав. 77). Асафово поучение*. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.  

 

 


2


 

  Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.  

 

 


3


 

  Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,  

 

 


4


 

  Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,  

 

 


5


 

  Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,  

 

 


6


 

  За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.  

 

 


7


 

  За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,  

 

 


8


 

  И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.  

 

 


9


 

  Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.  

 

 


10


 

  Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,  

 

 


11


 

  А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.  

 

 


12


 

  Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис  

 

 


13


 

  Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.  

 

 


14


 

  Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.  

 

 


15


 

  Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.  

 

 


16


 

  И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.  

 

 


17


 

  Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.  

 

 


18


 

  Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си*,  

 

 


19


 

  И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?  

 

 


20


 

  Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?  

 

 


21


 

  Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;  

 

 


22


 

  Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.  

 

 


23


 

  При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,  

 

 


24


 

  Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.  

 

 


25


 

  Всеки ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.  

 

 


26


 

  Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.  

 

 


27


 

  Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;  

 

 


28


 

  И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.  

 

 


29


 

  И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.  

 

 


30


 

  А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,  

 

 


31


 

  Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.  

 

 


32


 

  При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.  

 

 


33


 

  Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.  

 

 


34


 

  Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;  

 

 


35


 

  И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.  

 

 


36


 

  Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;  

 

 


37


 

  Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.  

 

 


38


 

  Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;  

 

 


39


 

  И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.  

 

 


40


 

  Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,  

 

 


41


 

  Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!  

 

 


42


 

  Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,  

 

 


43


 

  Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,  

 

 


44


 

  И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;  

 

 


45


 

  Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,  

 

 


46


 

  И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци  

 

 


47


 

  Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,  

 

 


48


 

  И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;  

 

 


49


 

  Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -  

 

 


50


 

  Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;  

 

 


51


 

  Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,  

 

 


52


 

  А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,  

 

 


53


 

  И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;  

 

 


54


 

  Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,  

 

 


55


 

  И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.  

 

 


56


 

  Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,  

 

 


57


 

  Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.  

 

 


58


 

  Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.  

 

 


59


 

  Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,  

 

 


60


 

  Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,  

 

 


61


 

  И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.  

 

 


62


 

  Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.  

 

 


63


 

  Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.  

 

 


64


 

  Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.  

 

 


65


 

  Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;  

 

 


66


 

  И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.  

 

 


67


 

  При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;  

 

 


68


 

  Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.  

 

 


69


 

  Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.  

 

 


70


 

  Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;  

 

 


71


 

  Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.  

 

 


72


 

  Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.  

 

 


Псалми 79

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: