Bulgarian Bible

Марко 4

Марко

Index

Глава 5

1


 

  И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.  

 

 


1


 

  О И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.  

 

 


2


 

  И като излезе от ладията, начаса Го срещна от гробищата човек с нечист дух.  

 

 


3


 

  Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;  

 

 


4


 

  защото много пъти бяха го вързвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.  

 

 


5


 

  И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.  

 

 


6


 

  А като видя Исуса отдалеч, завтече се и Му се поклони;  

 

 


7


 

  и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.  

 

 


8


 

  (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).  

 

 


9


 

  И Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.  

 

 


11


 

  А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.  

 

 


12


 

  И бесовете Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.  

 

 


13


 

  Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.  

 

 


14


 

  А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.  

 

 


15


 

  И като дохождат при Исуса, виждат хванатия по-преди от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.  

 

 


16


 

  И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.  

 

 


17


 

  И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.  

 

 


18


 

  И когато влизаше в ладията, тоя, който бе по-напред хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.  

 

 


19


 

  Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и как се смили за тебе.  

 

 


20


 

  И човекът тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.  

 

 


21


 

  Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.  

 

 


22


 

  И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,  

 

 


23


 

  и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа; моля Ти се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.  

 

 


24


 

  И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.  

 

 


25


 

  И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,  

 

 


26


 

  и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,  

 

 


27


 

  като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.  

 

 


28


 

  Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.  

 

 


29


 

  И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.  

 

 


30


 

  И веднага Исус като усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?  

 

 


31


 

  Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?  

 

 


32


 

  Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.  

 

 


33


 

  А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.  

 

 


34


 

  А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.  

 

 


35


 

  Докато Той още говореше, дохождат от къщата на началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?  

 

 


36


 

  А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.  

 

 


37


 

  И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Йоан.  

 

 


38


 

  И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и мнозина, които плачеха и пищяха много.  

 

 


39


 

  И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.  

 

 


40


 

  А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.  

 

 


41


 

  И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи: Момиче, тебе казвам: Стани.  

 

 


42


 

  И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.  

 

 


43


 

  И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.  

 

 


Марко 6

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: