Bulgarian Bible

Марко 11

Марко

Index

Глава 12

1


 

  И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.  

 

 


2


 

  И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.  

 

 


3


 

  А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.  

 

 


4


 

  Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.  

 

 


5


 

  Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.  

 

 


6


 

  Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.  

 

 


7


 

  А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.  

 

 


8


 

  И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.  

 

 


9


 

  Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.  

 

 


10


 

  Не сте ли прочели нито това писание:_— "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла,  

 

 


11


 

  от Господа е това, и чудно е в нашите очи?"  

 

 


12


 

  И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.  

 

 


13


 

  Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.  

 

 


14


 

  И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?  

 

 


15


 

  Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.  

 

 


16


 

  И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.  

 

 


17


 

  Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.  

 

 


18


 

  След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:  

 

 


19


 

  Учителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.  

 

 


20


 

  Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.  

 

 


21


 

  Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.  

 

 


22


 

  И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.  

 

 


23


 

  Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.  

 

 


24


 

  Исус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?  

 

 


25


 

  Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.  

 

 


26


 

  А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?  

 

 


27


 

  Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.  

 

 


28


 

  А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?  

 

 


29


 

  Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;  

 

 


30


 

  и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".  

 

 


31


 

  А ето втората [подобна на нея] заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.  

 

 


32


 

  И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;  

 

 


33


 

  и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.  

 

 


34


 

  Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.  

 

 


35


 

  И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?  

 

 


36


 

  Сам Давид каза чрез Святия Дух:_— "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие".  

 

 


37


 

  Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.  

 

 


38


 

  И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,  

 

 


39


 

  и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;  

 

 


40


 

  тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.  

 

 


41


 

  И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.  

 

 


42


 

  А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.  

 

 


43


 

  И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;  

 

 


44


 

  защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.  

 

 


Марко 13

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: