Bulgarian Bible

Марко 13

Марко

Index

Глава 14

1


 

  А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го умъртвят.  

 

 


2


 

  Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа.  

 

 


3


 

  И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алавастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.  

 

 


4


 

  А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото?  

 

 


5


 

  защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.  

 

 


6


 

  Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? Тя извърши добро дело на Мене.  

 

 


7


 

  Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас.  

 

 


8


 

  Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.  

 

 


9


 

  Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори.  

 

 


10


 

  Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.  

 

 


11


 

  Те, като чуха, зарадваха се, и се обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.  

 

 


12


 

  А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?  

 

 


13


 

  И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него.  

 

 


14


 

  И дето влезе, речете на стопанина тая къща: Учителят казва: Где е приготвената за Мене приемна стая, гдето ще ям пасхата с учениците Си?  

 

 


15


 

  И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.  

 

 


16


 

  И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.  

 

 


17


 

  И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте.  

 

 


18


 

  И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, които яде с Мене, ще Ме предаде.  

 

 


19


 

  Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз?  

 

 


20


 

  А той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.  

 

 


21


 

  Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.  

 

 


22


 

  И когато ядяха, Исус взе хляб, и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло.  

 

 


23


 

  Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея.  

 

 


24


 

  И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.  

 

 


25


 

  Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство.  

 

 


26


 

  И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.  

 

 


27


 

  И Исус им каза: Вие всичките ще се съблазните [в Мене тая нощ]; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овците ще се разпръснат".  

 

 


28


 

  А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея.  

 

 


29


 

  А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче не.  

 

 


30


 

  Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.  

 

 


31


 

  А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.  

 

 


32


 

  Дохождат на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля.  

 

 


33


 

  И взе със Себе Си Петра, Якова и Йоана, и захвана да се ужасява и да тъгува.  

 

 


34


 

  И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете.  

 

 


35


 

  И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се, ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки:  

 

 


36


 

  Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.  

 

 


37


 

  И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?  

 

 


38


 

  Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно.  

 

 


39


 

  И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.  

 

 


40


 

  И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят.  

 

 


41


 

  И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.  

 

 


42


 

  Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава.  

 

 


43


 

  И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.  

 

 


44


 

  А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.  

 

 


45


 

  И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И целуваше Го.  

 

 


46


 

  И те туриха ръце на Него и Го хванаха.  

 

 


47


 

  А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.  

 

 


48


 

  Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите?  

 

 


49


 

  Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат писанията.  

 

 


50


 

  Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.  

 

 


51


 

  И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха.  

 

 


52


 

  А той, като остави плащаницата, избяга гол.  

 

 


53


 

  И заведоха Исуса при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.  

 

 


54


 

  А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка.  

 

 


55


 

  И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха.  

 

 


56


 

  Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни.  

 

 


57


 

  Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха:  

 

 


58


 

  Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен.  

 

 


59


 

  Но и така свидетелствата им не бяха съгласни.  

 

 


60


 

  Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?  

 

 


61


 

  А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения?  

 

 


62


 

  А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.  

 

 


63


 

  Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?  

 

 


64


 

  Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно наказание.  

 

 


65


 

  И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници.  

 

 


66


 

  И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;  

 

 


67


 

  и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса.  

 

 


68


 

  А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на предверието; и петела изпя.  

 

 


69


 

  Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях.  

 

 


70


 

  А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, [и говорът ти съответствува].  

 

 


71


 

  А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите.  

 

 


72


 

  И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.  

 

 


Марко 15

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: