Bulgarian Bible

Лука 6

Лука

Index

Глава 7

1


 

  След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.  

 

 


2


 

  А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.  

 

 


3


 

  И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.  

 

 


4


 

  Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;  

 

 


5


 

  защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.  

 

 


6


 

  А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;  

 

 


7


 

  затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.  

 

 


8


 

  Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.  

 

 


9


 

  Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.  

 

 


10


 

  И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.  

 

 


11


 

  А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.  

 

 


12


 

  И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.  

 

 


13


 

  И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!  

 

 


14


 

  Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!  

 

 


15


 

  И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.  

 

 


16


 

  И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.  

 

 


17


 

  И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.  

 

 


18


 

  И учениците на Иоана му известиха за всичко това.  

 

 


19


 

  И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?  

 

 


20


 

  И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?  

 

 


21


 

  И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.  

 

 


22


 

  Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.  

 

 


23


 

  И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.  

 

 


24


 

  А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?  

 

 


25


 

  Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.  

 

 


26


 

  Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.  

 

 


27


 

  Това е оня, за когото е писано: — "то, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе"  

 

 


28


 

  Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.  

 

 


29


 

  (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.  

 

 


30


 

  А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).  

 

 


31


 

  А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?  

 

 


32


 

  Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.  

 

 


33


 

  Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.  

 

 


34


 

  Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.  

 

 


35


 

  Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.  

 

 


36


 

  И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.  

 

 


37


 

  И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.  

 

 


38


 

  И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.  

 

 


39


 

  А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.  

 

 


40


 

  А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!  

 

 


41


 

  Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият — петдесет.  

 

 


42


 

  И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?  

 

 


43


 

  В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.  

 

 


44


 

  И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.  

 

 


45


 

  Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.  

 

 


46


 

  Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.  

 

 


47


 

  Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.  

 

 


48


 

  И рече -: Прощават ти се греховете.  

 

 


49


 

  И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?  

 

 


50


 

  И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.  

 

 


Лука 8

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: