Bulgarian Bible

Лука 8

Лука

Index

Глава 9

1


 

  И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.  

 

 


2


 

  И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.  

 

 


3


 

  И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.  

 

 


4


 

  И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.  

 

 


5


 

  И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.  

 

 


6


 

  И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.  

 

 


7


 

  А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;  

 

 


8


 

  други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.  

 

 


9


 

  И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.  

 

 


10


 

  И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.  

 

 


11


 

  А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.  

 

 


12


 

  И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.  

 

 


13


 

  Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, — да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?  

 

 


14


 

  (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.  

 

 


15


 

  Те сториха така и накараха всички да насядат.  

 

 


16


 

  А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.  

 

 


17


 

  И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.  

 

 


18


 

  И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?  

 

 


19


 

  А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_— Илия;_трети пък,_— че един от старовременните пророци е възкръснал.  

 

 


20


 

  Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.  

 

 


21


 

  А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:  

 

 


22


 

  Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.  

 

 


23


 

  Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.  

 

 


24


 

  Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.  

 

 


25


 

  Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?  

 

 


26


 

  Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.  

 

 


27


 

  А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.  

 

 


28


 

  И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.  

 

 


29


 

  И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.  

 

 


30


 

  И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,  

 

 


31


 

  които се явиха в слава и говореха за смъртта Му*(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.  

 

 


32


 

  А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.  

 

 


33


 

  И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.  

 

 


34


 

  И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.  

 

 


35


 

  И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!  

 

 


36


 

  И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.  

 

 


37


 

  И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.  

 

 


38


 

  И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.  

 

 


39


 

  И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.  

 

 


40


 

  И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.  

 

 


41


 

  Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.  

 

 


42


 

  И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.  

 

 


43


 

  И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:  

 

 


44


 

  Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.  

 

 


45


 

  Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.  

 

 


46


 

  И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.  

 

 


47


 

  А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:  

 

 


48


 

  Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.  

 

 


49


 

  А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.  

 

 


50


 

  А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.  

 

 


51


 

  И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.  

 

 


52


 

  И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.  

 

 


53


 

  Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.  

 

 


54


 

  Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?  

 

 


55


 

  А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].  

 

 


56


 

  И отидоха в друго село.  

 

 


57


 

  А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.  

 

 


58


 

  Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.  

 

 


59


 

  А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.  

 

 


60


 

  Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.  

 

 


61


 

  Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.  

 

 


62


 

  А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.  

 

 


Лука 10

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: