Bulgarian Bible

Лука 13

Лука

Index

Глава 14

1


 

  Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.  

 

 


2


 

  И, ето, пред Него имаше някой красничав човек.  

 

 


2


 

  О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.  

 

 


3


 

  И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?  

 

 


4


 

  А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.  

 

 


5


 

  И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?  

 

 


6


 

  И не можаха да отговорят на това.  

 

 


7


 

  И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:  

 

 


8


 

  Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,  

 

 


9


 

  и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.  

 

 


10


 

  Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.  

 

 


11


 

  Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.  

 

 


12


 

  Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.  

 

 


13


 

  Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;  

 

 


14


 

  и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.  

 

 


15


 

  И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.  

 

 


16


 

  А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.  

 

 


17


 

  И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.  

 

 


18


 

  А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.  

 

 


19


 

  Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.  

 

 


21


 

  И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.  

 

 


22


 

  И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.  

 

 


23


 

  И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;  

 

 


24


 

  защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.  

 

 


25


 

  А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:  

 

 


26


 

  Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.  

 

 


27


 

  Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.  

 

 


28


 

  Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?  

 

 


29


 

  Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:  

 

 


30


 

  Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.  

 

 


31


 

  Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?  

 

 


32


 

  Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.  

 

 


33


 

  И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.  

 

 


34


 

  Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?  

 

 


35


 

  Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!  

 

 


Лука 15

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: