Bulgarian Bible

Лука 14

Лука

Index

Глава 15

1


 

  А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.  

 

 


2


 

  А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.  

 

 


3


 

  И Той им изговори тая притча, като каза:  

 

 


4


 

  Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?  

 

 


5


 

  И като я намери, вдига я на рамената си радостен.  

 

 


6


 

  И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.  

 

 


7


 

  Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.  

 

 


8


 

  Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?  

 

 


9


 

  И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.  

 

 


10


 

  Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.  

 

 


11


 

  Каза още: Някой си човек имаше двама сина.  

 

 


12


 

  И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.  

 

 


13


 

  И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.  

 

 


14


 

  И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.  

 

 


15


 

  И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.  

 

 


16


 

  И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.  

 

 


17


 

  А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!  

 

 


18


 

  Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;  

 

 


19


 

  не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.  

 

 


20


 

  И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.  

 

 


21


 

  Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.  

 

 


22


 

  Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;  

 

 


23


 

  докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;  

 

 


24


 

  защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.  

 

 


25


 

  А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.  

 

 


26


 

  И повика един от слугите и попита, що е това.  

 

 


27


 

  А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.  

 

 


28


 

  И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.  

 

 


29


 

  А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;  

 

 


30


 

  а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.  

 

 


31


 

  А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.  

 

 


32


 

  Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.  

 

 


Лука 16

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: