Bulgarian Bible

Лука 18

Лука

Index

Глава 19

1


 

  След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.  

 

 


2


 

  И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,  

 

 


3


 

  искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.  

 

 


4


 

  И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.  

 

 


5


 

  Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.  

 

 


6


 

  И той побърза да слезе, и прие Го с радост.  

 

 


7


 

  И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.  

 

 


8


 

  А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.  

 

 


9


 

  И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.  

 

 


10


 

  Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.  

 

 


11


 

  И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.  

 

 


12


 

  Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.  

 

 


13


 

  И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.  

 

 


14


 

  Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.  

 

 


15


 

  А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.  

 

 


16


 

  Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.  

 

 


17


 

  И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.  

 

 


18


 

  Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.  

 

 


19


 

  А рече и на него: Бъди и ти над пет града.  

 

 


20


 

  Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;  

 

 


21


 

  защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.  

 

 


22


 

  Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;  

 

 


23


 

  тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?  

 

 


24


 

  И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,  

 

 


25


 

  (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)  

 

 


26


 

  Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.  

 

 


27


 

  А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.  

 

 


28


 

  И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.  

 

 


29


 

  И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:  

 

 


30


 

  Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.  

 

 


31


 

  И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.  

 

 


32


 

  И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.  

 

 


33


 

  И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?  

 

 


34


 

  А те казаха: На Господа трябва.  

 

 


35


 

  И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.  

 

 


36


 

  И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.  

 

 


37


 

  И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:  

 

 


38


 

  Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!  

 

 


39


 

  А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.  

 

 


40


 

  И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.  

 

 


41


 

  И като се приближи и видя града, плака за него и каза:  

 

 


42


 

  Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.  

 

 


43


 

  Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,  

 

 


44


 

  и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.  

 

 


45


 

  И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:  

 

 


46


 

  Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".  

 

 


47


 

  И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;  

 

 


48


 

  но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.  

 

 


Лука 20

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: