Bulgarian Bible

Лука 22

Лука

Index

Глава 23

1


 

  Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.  

 

 


2


 

  И почнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на Кесаря, и казва за Себе Си, че е Христос Цар.  

 

 


2


 

  О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.  

 

 


3


 

  А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.  

 

 


4


 

  И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.  

 

 


5


 

  А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.  

 

 


6


 

  А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.  

 

 


7


 

  И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.  

 

 


8


 

  А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.  

 

 


9


 

  И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.  

 

 


10


 

  А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.  

 

 


11


 

  Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.  

 

 


12


 

  В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.  

 

 


13


 

  Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:  

 

 


14


 

  Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.  

 

 


15


 

  Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.  

 

 


16


 

  И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.  

 

 


17


 

  А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].  

 

 


18


 

  Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.  

 

 


19


 

  (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).  

 

 


21


 

  А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!  

 

 


22


 

  А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.  

 

 


23


 

  Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.  

 

 


24


 

  И Пилат реши да изпълни искането им:  

 

 


25


 

  Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.  

 

 


26


 

  И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.  

 

 


27


 

  И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.  

 

 


28


 

  А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;  

 

 


29


 

  защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.  

 

 


30


 

  Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.  

 

 


31


 

  Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?  

 

 


32


 

  И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.  

 

 


33


 

  И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.  

 

 


34


 

  А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.  

 

 


35


 

  И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.  

 

 


36


 

  Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:  

 

 


37


 

  Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.  

 

 


38


 

  А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.  

 

 


39


 

  И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!  

 

 


40


 

  А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?  

 

 


41


 

  И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.  

 

 


42


 

  И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.  

 

 


43


 

  А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.  

 

 


44


 

  А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,  

 

 


45


 

  като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.  

 

 


46


 

  И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.  

 

 


47


 

  И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.  

 

 


48


 

  А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.  

 

 


49


 

  А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.  

 

 


50


 

  И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,  

 

 


51


 

  който не беше се съгласил с намерението и делото им,_— от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,_—  

 

 


52


 

  той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.  

 

 


53


 

  И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.  

 

 


54


 

  И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.  

 

 


55


 

  И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.  

 

 


56


 

  И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.  

 

 


Лука 24

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: