Bulgarian Bible

Лука 23

Лука

Index

Глава 24

1


 

  А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.  

 

 


2


 

  И намериха камъка отвален от гроба.  

 

 


2


 

  О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.  

 

 


3


 

  И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.  

 

 


4


 

  И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.  

 

 


5


 

  И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?  

 

 


6


 

  Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,  

 

 


7


 

  като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.  

 

 


8


 

  И спомниха си думите му.  

 

 


9


 

  И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.  

 

 


10


 

  А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.  

 

 


11


 

  А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.  

 

 


12


 

  А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.  

 

 


13


 

  И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии*(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.  

 

 


14


 

  И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.  

 

 


15


 

  И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;  

 

 


16


 

  Но очите им се удържаха да Го не познаят.  

 

 


17


 

  И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.  

 

 


18


 

  И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?  

 

 


19


 

  И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;  

 

 


21


 

  А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.  

 

 


22


 

  При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,  

 

 


23


 

  и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.  

 

 


24


 

  И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.  

 

 


25


 

  И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!  

 

 


26


 

  Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?  

 

 


27


 

  И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.  

 

 


28


 

  И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.  

 

 


29


 

  Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.  

 

 


30


 

  И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.  

 

 


31


 

  И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.  

 

 


32


 

  И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?  

 

 


33


 

  И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,  

 

 


34


 

  които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.  

 

 


35


 

  Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.  

 

 


36


 

  И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!  

 

 


37


 

  А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.  

 

 


38


 

  И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?  

 

 


39


 

  Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.  

 

 


40


 

  И като рече това, показа им ръцете и нозете си.  

 

 


41


 

  Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?  

 

 


42


 

  И дадоха му част от печена риба [и меден сок].  

 

 


43


 

  И взе та яде пред тях.  

 

 


44


 

  И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.  

 

 


45


 

  Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.  

 

 


46


 

  И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,  

 

 


47


 

  и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.  

 

 


48


 

  Вие сте свидетели на това.  

 

 


49


 

  И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.  

 

 


50


 

  И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.  

 

 


51


 

  И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.  

 

 


52


 

  И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;  

 

 


53


 

  и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].  

 

 


Йоан 1

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: