Bulgarian Bible

Деяния 3

Деяния

Index

Глава 4

1


 

  И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,  

 

 


2


 

  възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.  

 

 


3


 

  И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.  

 

 


4


 

  А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.  

 

 


5


 

  И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;  

 

 


6


 

  и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.  

 

 


7


 

  И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?  

 

 


8


 

  Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,  

 

 


9


 

  ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,  

 

 


10


 

  да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.  

 

 


11


 

  Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.  

 

 


12


 

  И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между* човеците, чрез което трябва да се спасим.  

 

 


13


 

  А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.  

 

 


14


 

  А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.  

 

 


15


 

  Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:  

 

 


16


 

  Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.  

 

 


17


 

  Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.  

 

 


18


 

  прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.  

 

 


19


 

  А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;  

 

 


20


 

  Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.  

 

 


21


 

  А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.  

 

 


22


 

  Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.  

 

 


23


 

  И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.  

 

 


24


 

  А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,  

 

 


25


 

  ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?  

 

 


26


 

  Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".  

 

 


27


 

  Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,  

 

 


28


 

  за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.  

 

 


29


 

  И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.  

 

 


30


 

  докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.  

 

 


31


 

  И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.  

 

 


32


 

  А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.  

 

 


33


 

  И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.  

 

 


34


 

  Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,  

 

 


35


 

  и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.  

 

 


36


 

  Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,  

 

 


37


 

  като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.  

 

 


Деяния 5

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: