Bulgarian Bible

Деяния 15

Деяния

Index

Глава 16

1


 

  После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.  

 

 


1


 

  О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.  

 

 


2


 

  Тоя ученик имаше характер удобрен от братята в Листра и Икония.  

 

 


2


 

  О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,  

 

 


3


 

  Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.  

 

 


4


 

  И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.  

 

 


5


 

  Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.  

 

 


6


 

  И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;  

 

 


7


 

  и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.  

 

 


8


 

  И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.  

 

 


9


 

  И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.  

 

 


11


 

  И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,  

 

 


12


 

  и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.  

 

 


13


 

  А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.  

 

 


14


 

  И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.  

 

 


15


 

  И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.  

 

 


16


 

  И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.  

 

 


17


 

  Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.  

 

 


18


 

  Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.  

 

 


19


 

  А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.  

 

 


21


 

  като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.  

 

 


22


 

  На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.  

 

 


23


 

  И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;  

 

 


24


 

  който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.  

 

 


25


 

  Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,  

 

 


26


 

  внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.  

 

 


27


 

  И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.  

 

 


28


 

  Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.  

 

 


29


 

  Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;  

 

 


30


 

  и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?  

 

 


31


 

  А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.  

 

 


32


 

  И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.  

 

 


33


 

  И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.  

 

 


34


 

  И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.  

 

 


35


 

  А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.  

 

 


36


 

  И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.  

 

 


37


 

  Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.  

 

 


38


 

  И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;  

 

 


39


 

  и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.  

 

 


40


 

  А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.  

 

 


Деяния 17

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: