Bulgarian Bible

Деяния 25

Деяния

Index

Глава 26

1


 

  Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:  

 

 


2


 

  Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,  

 

 


3


 

  а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.  

 

 


4


 

  Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.  

 

 


5


 

  Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,  

 

 


6


 

  И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,  

 

 


7


 

  до изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю [Агрипо], ме обвиняват юдеите!  

 

 


8


 

  Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?  

 

 


9


 

  И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;  

 

 


10


 

  което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.  

 

 


11


 

  И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.  

 

 


12


 

  По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,  

 

 


13


 

  по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,  

 

 


14


 

  И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.  

 

 


15


 

  И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.  

 

 


16


 

  Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,  

 

 


17


 

  като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,  

 

 


18


 

  да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.  

 

 


19


 

  Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.  

 

 


20


 

  но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,  

 

 


21


 

  По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.  

 

 


22


 

  Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,  

 

 


23


 

  сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.  

 

 


24


 

  Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.  

 

 


25


 

  А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,  

 

 


26


 

  Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.  

 

 


27


 

  Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.  

 

 


28


 

  А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;  

 

 


29


 

  А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.  

 

 


30


 

  Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.  

 

 


31


 

  И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.  

 

 


32


 

  А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.  

 

 


Деяния 27

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: