Bulgarian Bible

Деяния 27

Деяния

Index

Глава 28

1


 

  И когато се избавихме, познахме, че островът се наричаше Малта.  

 

 


2


 

  А туземците ни показаха необикновено човеколюбие; защото приеха всички нас, и, понеже валеше дъжд и беше студено накладоха огън.  

 

 


3


 

  И когато Павел натрупа един куп храсти и го тури на огъня, една ехидна излезе от топлината и се залепи за ръката му.  

 

 


4


 

  А туземците, като видяха змията, как висеше от ръката му, думаха помежду си: Без съмнение тоя човек ще е убиец, който, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го остави да живее.  

 

 


5


 

  Но той тръсна змията в огъня и не почувствува никакво зло.  

 

 


6


 

  А те очакваха, че ще отече, или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и гледаха, че не му става никакво зло, промениха мнението си и думаха, че е бог.  

 

 


7


 

  А около това място се намираха именията на първенеца в острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.  

 

 


8


 

  И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.  

 

 


9


 

  Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, дохождаха и се изцеляваха;  

 

 


10


 

  които и ни показваха много почести, и , когато тръгнахме, туриха в кораба потребното за нуждите ни.  

 

 


11


 

  И тъй, подир три месеца отплувахме с един александрийски кораб, който беше презимувал в острова, и който имаше за знак Близнаците.  

 

 


12


 

  И като стигнахме в Сиракуза, преседяхме там три дни.  

 

 


13


 

  И оттам, като лъкатушехме, стигнахме до Ригия; и след един ден, като повея южен вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,  

 

 


14


 

  гдето намерихме братя, които ни замолиха да преседим у тях седем дни. Така дойдохме в Рим.  

 

 


15


 

  отгдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми да ни посрещнат; и Павел като ги видя, благодари на Бога и се ободри.  

 

 


16


 

  А когато влязохме в Рим, стотникът предаде запряните на войводата; а на Павла се позволи да живее отделно с войника, който го вардеше.  

 

 


17


 

  И подир три дни той свика по-първите от юдеите и, като се събраха каза им: Братя, без да съм сторил аз нещо против народа ни, или против бащините обичаи, пак от Eрусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните;  

 

 


18


 

  които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо достойно за смърт.  

 

 


19


 

  Но понеже юдеите се възпротивиха на това, принудих се да се отнеса до Кесаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си.  

 

 


20


 

  По тая причина, прочее, ви повиках, за да ви видя и да ви поговоря, защото заради това, за което Израил се надява, съм вързан с тая верига.  

 

 


21


 

  А те му казаха: Нито сме получавали ние писма от Юдея за тебе, нито е дохождал някой от братята да ни извести, или да ни каже нещо лошо за тебе.  

 

 


22


 

  Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение.  

 

 


23


 

  И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там гдето живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исуса и от Моисеевия закон и от пророците.  

 

 


24


 

  И едни повярваха това, което говореше, а други не вярваха.  

 

 


25


 

  И те, понеже бяха несъгласни помежду си, се разотиваха, като им рече Павел една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:  

 

 


26


 

  "Иди, кажи на тия люде: Със слушане ще чуете, но никак няма да схванете; И с очи ще видите, но никак няма да разберете.  

 

 


27


 

  Защото затлъстя сърцето на тия люде, И ушите им натегнаха, И очите си затвориха, Да не би да гледат с очите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат та да ги изцеля"  

 

 


28


 

  Затуй, да знаете, че това Божие спасение се изпрати на езичниците; и те ще слушат. [29 И като рече това; юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си]  

 

 


30


 

  А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, гдето приемаше всички, които отиваха при него,  

 

 


31


 

  като проповядваше Божието царство, и с пълно дръзновение поучаваше за Господа Исуса Христа без да му забранява никой.  

 

 


Деяния 1

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: