Bulgarian Bible

1 Коринтяни 14

1 Коринтяни

Index

Глава 15

1


 

  Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,  

 

 


2


 

  чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, – освен ако сте напразно повярвали.  

 

 


3


 

  Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;  

 

 


4


 

  че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;  

 

 


5


 

  и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,  

 

 


6


 

  че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;  

 

 


7


 

  че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;  

 

 


8


 

  а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.  

 

 


9


 

  Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,  

 

 


10


 

  Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, – не аз, обаче, но Божията благодато, която беше с мене.  

 

 


11


 

  И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.  

 

 


12


 

  Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?  

 

 


14


 

  и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.  

 

 


15


 

  При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;  

 

 


16


 

  защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;  

 

 


17


 

  и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.  

 

 


18


 

  Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.  

 

 


19


 

  Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.  

 

 


20


 

  Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.  

 

 


21


 

  Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.  

 

 


22


 

  Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.  

 

 


23


 

  Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;  

 

 


24


 

  Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.  

 

 


25


 

  Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.  

 

 


26


 

  И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,  

 

 


27


 

  защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),  

 

 


28


 

  когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.  

 

 


29


 

  Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и ще се кръщават заради тях?  

 

 


30


 

  Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?  

 

 


31


 

  Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.  

 

 


32


 

  Ако, по човешки казано, съм се борил с зверовете в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".  

 

 


33


 

  Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".  

 

 


34


 

  Отрезнявайте към правдата. и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.  

 

 


35


 

  Но някой ще рече; Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?  

 

 


36


 

  Безумецо, това което ти сееш, не оживявя, ако не умира.  

 

 


37


 

  И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;  

 

 


38


 

  но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.  

 

 


39


 

  Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.  

 

 


40


 

  Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните.  

 

 


41


 

  Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.  

 

 


42


 

  Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;  

 

 


43


 

  сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;  

 

 


44


 

  сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.  

 

 


45


 

  Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.  

 

 


46


 

  Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.  

 

 


47


 

  Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.  

 

 


48


 

  Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.  

 

 


49


 

  И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.  

 

 


50


 

  А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.  

 

 


51


 

  Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,  

 

 


52


 

  в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.  

 

 


53


 

  Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.  

 

 


54


 

  А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".  

 

 


55


 

  О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?  

 

 


56


 

  Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;  

 

 


57


 

  но благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос.  

 

 


58


 

  Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празден.  

 

 


1 Коринтяни 16

 

 

 

HTMLBible Software - Public Domain Software by johnhurt.com

 


Other Items are Available At These Sites: